Олга Славчева е била легендарна личност - и като поетеса, като личност, като духовна сестра и като проявление. Вечно засмяна, вечно весела -слънчева натура. Нейният живот е протекъл много драматично. Учителят я накарва да завърши гимназиалното си образование и тя го завършва като частна ученичка. Дори завършва висше образование - педагогика и литература и става учителка в гимназията по литература. А това не е малко, а дори и много, сама се издържа. Участва дейно през време на Школата.
Пеню Ганев е бил онзи брат, който се е грижил в последните дни за Олга Славчева. Олга е имала четири сестри и един брат. Тя оставила 1500 лв. на Сава Калименов за печат на нейните книги, сума, която не е била малка за онези години. Поръчала да не се предава нищо на роднините й, защото не са й помагали, а сама се е издържала и учила. Имала една златна брошка, която е подарила на адвоката Василев. На Надя, кондукторката по трамваите от Изгрева завещава покъщнината си. Цигулката си предава на сина на Пеню Ганев. Когато получила мозъчен удар и била парализирана е било зима и е било много студено. Пеню се е грижел да пали печката. След смъртта й наследниците й изискват парите и Сава Калименов ги предава, и те си ги разделят. От друго не са се интересували. Олга поръчва на Пеню Ганев да предаде на Сава Калименов целия й архив. Той бил много добре опакован. Пеню Ганев ми бе
издиктувал кои са най-важните неща в нейния архив:
1. Биография на Бялото Братство. Дори лично Олга се е гордеела, че е успяла да подготви този материал. Искала е Сава Калименов да я издаде биографията, понеже е бил издател. Тя е била доста подробна в описването на нещата. Тази биография била в ръкопис на тетрадки.
2. Олга Славчева е написала един роман за Луната, като е вложила идеи, изказани от Учителя за Луната. Тя Го е разпитвала и Той е отговарял на нейните въпроси. Този материал е също много интересен.
3. Екскурзиите на Бялото Братство с Учителя по времето на Школата от 1922-1944 г. Те са били в ръкопис на тетрадки.
4. Личен дневник. По онези години мнозина са водили личен дневник, като са записвали ежедневните преживявания. В нейния дневник има много епизоди от живота на Школата и Учителя.
5. Поезия стихове в тетрадки и есета в ръкопис.
При една от срещите ни между Сава Калименов, Борис Николов и мен, в домът на Борис бе уточнено да ми се предаде архивът на Олга. На уречения ден аз отидох и го прибрах. Той беше в два кашона. Идва жената на Сава Калименов и споделя: „Брат, добре че го взимаш, защото голяма грижа имаме с него. Поехме ангажимент пред Олга, а не можем да го изпълним. Дойдоха такива времена, няма свободен печат, а няма и пари". Занесох архива вкъщи и го проверих. Оказа се, че съм взел само тетрадки с нейната поезия. А онези четири точки, които споменах по-горе ги нямаше. Отивам при Савата и го разпитвам, вече ядосано. Той дава различни обяснения. Имаше навик да преписва и да разпространява. Спомена ми, че е правил препис на екскурзиите на Олга и ги е раздавал на този и на онзи. Аз не можах да разбера защо ще ги разпространява по този начин. Обеща да ги намери, но не можа да ги открие. Така впоследствие даде един свитък, но това беше една част. А другите 3/4 не се намериха. А останалите неща изобщо не дойдоха при мен. По-късно говорих с дъщеря му Стефка, да ми се предадат онези неща от Олга, които са останали. Тя обеща. Но не предадоха нищо. Дори дъщеря й Елена си позволи сама и публикува част от дневника на Олга в списание „Житно зърно" бр. 1 от 1993 г. Така че архивът на Олга Славчева е разбит и разграбен. Онези важни неща, написани от Олга, упоменати по-горе, липсват. Отговорността за това носи Сава Калименов и след това неговите наследници. Следващото поколение да ги търси от тях.
За Олга Славчева аз съм публикувал много неща в поредицата „Изгревът" I- III том. Вероятно ще се публикуват и други неща в бъдеще, но разказани от други лица. А Олга Славчева си беше свършила своята работа и знаеше, че го предава на братя по дух, за да публикуват нейните неща при подходящо време и условия. Днес дойде такова време, има такива условия, но братята по дух ги няма. Онези, които поеха обещанието си от нея, не го изпълниха. Разпръснаха нейното главно творчество и онова, което е свързано с Школата - екскурзиите с Учителя.
Онези, които дойдат по-късно и се интересуват от творчеството на Олга Славчева, като прочетат този очерк, могат да потърсят нейните неща от посочените от мен лица. Това, което съм публикувал за Олга, не е малко. Други да направят повече.
